About me

Здравейте, приятели. Казвам се Искра Филипова Хубенова. Родена съм през 1979 година в град Велико Търново, България. Още от малка имам интерес към литературата и най-вече поезията. Първите си стихове написах през 1996 година. Тях не съм публикувала, защото сметнах, че не е необходимо. С времето все повече и повече се уча как се пишат стихове. Никога не спазвам срички и подобни неща - за мен един стих трябва да звучи ритмично, да се лее като песен и да не те спъва, докато го четеш. Във връзка с това ще поместя едно кратко мое есе, вместо моя автобиография:

Поезията като духовна връзка между хората

Когато чуя думата поезия си представям един стих изпълнен с красиви рими, подреден в хубава стихотворна форма и леещ се като песен, без да се спъваш докато го четеш. И аз в процеса си на усъвършенстване да пиша стихове, защото все още се уча, се стремя да спазвам това правило. Защото поезията е именно точно това - куплет в рими.
Не се стремя да тактувам точно по срички, по ямбове и т.н. За мен това са само технически термини и самата творба започва да ми прилича на машинално написана, без чувства и без изразителност. Опитвам се да пиша без неразбрани метафори, защото обичам, когато хората прочетат нещо да го разберат още от първия път, а не да се чудят какво съм искала да кажа. Овъртулки и завъртулки - само, за да прикриеш нещо в творбата си и да си го разбираш ти - не е за мен това. Творчеството е творчество, за да бъде достъпно и споделено с всички останали хора, независимо дали е поезия или песен. То трябва да създаде онази велика връзка между човечеството, наречена любов, да докосне душата и сърцата на хората. И когато един автор, успял да направи това, дори и само с едно произведение, то значи е успял.
Много се дразня, когато някой започне да ми говори за ямбове, амфибрахии и прочие - мисля, че това вече е за хората, които искат да са някъде там на високото, но колкото и да спазваш тези термини, се убива ритъма на стихотворението, започваш да се чудиш каква дума да вкараш вътре, че да пасне на точната сричка на някоя друга и така се получава едно неразбрано стихотворение с неразбрани думи и метафори. Няма лошо да се пише по този начин, но на мен лично не ми харесва и никога не бих писала своите стихове така, колкото и да ме оплюват големите писатели в интернет сайтовете.
Като заключение бих казала на всички, които пишат поезия - следвайте сърцето си, то ви казва най-добре какво да напишете върху белия лист и как да го поднесете на аудиторията. Стремете се винаги да създавате човешка връзка, да бъдете усетени от читателя - това е най-голямата благодарност, която един автор може да получи за своите творби.


Надявам се моите стихове да успеят да докоснат сърцето дори и само на един чове, това за мен ще бъде голяма чест и удовлетворение, че поне малко съм достигнала да дупата на някого. Ще намерите произведенията ми отдясно, в раздел категории, като съм ги публикувала по години. Желая ви причтно четене.


С уважение Искра Хубенова