Вървеше по алеята хубаво момиче
с коси от кадифе, готово да обича.
Нежна и ефирна, с кожа от дантела
разнасяше край мене мирис на канела.
Очите й бадемови, пълни със желания
гледаха напреде към розови ухания
Усмихваше се мило на хората с любов
в сърецето си бе скрила целия живот.
Но в миг, когато спрях, изчезна като дим
до стълба се подпрях - усетих се раним.
Красивото момиче готово да обича
за миг се изпари от моите очи.
Тръгнах по алеята виках я без глас -
но тъй и не намерих я, всичко стана мраз.
Видение ли беше тя или пък мираж -
пак изгря луна и пак съм без кураж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.