и пролет цветна се заражда в мен.
За миг далеч изчезва самотата
и става светъл тъжният ми ден.
Докоснеш ли ме грейват ми очите
и топъл вятър скрива се във тях.
Усещам как реални са мечтите,
в които преди време те мечтах.
Докоснеш ли ме ставам като лава,
която ще изригне всеки миг.
И даже, аз когато съм заспала,
събуждаш порива дълбоко скрит.
Докосвай ме тъй нежно и красиво
сърцето ми разпалвай с луда страст.
Така до тебе то ще е щастливо,
любовен океан пък ще съм аз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.