Добрите хора за света са чужди
и никой не зачита ги дори....
Понякога, когато имат нужди
приятелите са далеч, уви...
Роднините им вечно са заети,
от себе си не виждат по-напред.
Безкрай надменни и така превзети
с лица от камък и сърца от лед.
Добрите хора често си поплакват
свити в ъгъла на свойта празнота,
но никога пред друг не се оплакват,
че имат болка в нежната душа.
Добрите хора са слънца и радост,
сияят винаги дори и в скръб.
Те носят с тях си веселата младост,
за свойта мъка не желаят съд.
Добрите хора даже са безшумни -
не се намесват в чуждия живот.
Не те товарят с упреци безумни,
а пръскат само нежност и любов.
Осъдени души са, неразбрани
без право на помилване дори.
Добрите хора са от Бог избрани
злото да превръщат в добрини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.