Душата ми е тъй самотна,
и сили няма да крещи.
Тъгува бедна и сиротна,
сърцето й едва тупти.
А иска с някой да споделя
за свойте дни и часове.
Да бъде с някого в неделя
край прелестното езерце.
Да седне с някого във парка,
да гледат заедно света,
А сетне спусне ли се мракът
спокойни да са през нощта.
Приятелство му казват някой,
но то е вече спомен тих…
От зрънцето с любов посято
остана само тъжен стих…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.