За помощ аз вече не моля,
дори и безкрай да боли,
дори и да срещна неволя
сама ще се справя, нали?
Сама ще преглътна сълзите,
които тежат като гръм.
Ще грейнат после очите
след тежък, мъчителен сън.
Аз нужда от никого нямам,
вече не искам това.
Ще бъда с душата си пряма -
че бяхте за мене лъжа.
Когато копнях за прегърдка
никой не ми подари
даже и мъничка глътка
надежда със малко мечти...
А аз помощта си ви давах
във трудни моменти за вас.
Но после самотна оставах
с ударен във ехото глас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.