Празен лист пред мен стои
и рими вече не намирам…
Сърцето ми безкрай боли,
от болка може би умира.
Че никой него не разбра,
че никой него не почувства.
Една изгубена мечта
угасна в тъмнината пуста…
Дали ще срещне то лъчи,
с които пак да се събуди…
Сега е студ, а то скърби
и може би ще се погуби.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.