Ледена зима

Толкова дълго, мамо, те няма, 

а още усещам твоите длани. 

Още дочувам гласът ти прекрасен 

близо до мене и толкова ясен... 

Толкова ясен, че даже си мисля 

дали не откачам от своите мисли. 

Снимките наши аз често разглеждам 

и твоите вещи все пренареждам. 

Все пренареждам и все ги прегръщам, 

мъката вече едва я преглъщам. 

Откакто и татко с тебе замина 

душата ми стана на ледена зима. 

Ледена зима с вихрушки и бури, 

със силуети от бледи контури. 

Сърцето е пусто, тихичко плаче - 

остана то бедно и тъжно сираче.